Стоя над масата кафява
и ежечасно мисля все за теб,
а тъга в душата ми се утаява
и превръща безмилостно във лед

и спомням си миговете с тебе
и онзи шибан ден
когато взе палтото си и чу след теб "Иди си"
и сам останах ,на самотата в плен

и само картина на стената
подарък за рождения ми ден
напомня и носи от теб следата
за времето прекарано със мен.